Доброволно или принудително (насилствено) отказване от владетелски права и престол.

В исторически план могат да се посочат следните примери за доброволна абдикация: император Карл V (1556 г.), кралица Кристина Шведска (1654 г.), испанският крал Филип V (1724 г.), сардинските крале Карл Емануил (1802 г.), Виктор Емануил (1821 г.) и Карл Алберт (1849 г.), германският крал Лудвиг І Баварски (1848 г.), британският крал Едуард VIII (1936 г.) и други.

Чрез принудителна абдикация своя престол напускат: крал Август Полски (1707 г.), кралете Станислав Лещински (1787 г.) и Понятовски (1795 г.), испанският крал Карл ІV (1808 г.), Наполеон І (1814 г. и 1815 г.), нидерландският крал Вилхелм І (1840 г.), император Фердинанд Австрийски (1848 г.) и други.