Молитвеник, първата българска печатна книга. Представлява свитък, съставен и печатан с наборен шрифт на кирилица в Рим на 6 май 1651 г. от Филип Станиславов.

Състои се от 25 текста – молитвени и апокрифни, които съдържат новобългарски езикови черти. Името произхожда от поместеното апокрифно послание на цар Абагар до Исус.

Запазени са 18 екземпляра в чужбина и един – в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Важна е за развитието на българската иконография.