ЦЪРКВА

Сграда, храм, в която се извършва християнско богослужение. Структурата на християнския храм започва да се формира през III в. Задължително има три части, които символизират единството на божественото, небесното и земното начало. На изток е най-святото място в църквата – олтарът със Светия престол, където се извършва Светата евхаристия. Следва наосът (най-голямото помещение, предназначено за богомолци) с амвон за изнасяне на проповеди. В православните църкви пространството е отделено от олтара с иконостасна преграда. Третата част – притвор, най-често от запад, в ранното християнство е за непросветените, които нямат право да влизат в храма. При по-сложните планови решения към църквата има баптистерий, емпория, крипта, един или няколко параклиса, камбанария.
По архитектурен тип църквите са централни постройки (кръстокуполни), еднокорабни, многокорабни, със или без напречен кораб, с различни уширения (странична апсида, олтарна апсида, помещение за църковния хор). Основният тип църква, възприет през ранното християнство, е базиликата. На нейна база, съобразно изискванията на канона и независимо един от друг, се развиват архитектурните типове на западната (католическата) и източната (православната) църква. Те са подчинени на господстващия исторически стил (романски, готически, ренесансов, барок и т.н.) и местните архитектурни традиции.

Християнските храмове се отличават с богата художествена украса, подчинена на задължителни норми и църковни правила (стенописи, витражи, скулптура, дърворезба, декоративни облицовки и други). За източноправославната църква са характерни стенописите, които покриват стените, често и тавана, и богата декорация на иконостаса, проскенитария, амвона, владишкия трон.