Система за организация и отчитане на времето в рамките на една година.
Българският народен календар е от смесен слънчево-лунен тип.
Повечето от народните празници в него са постоянни и съобразени с дните на зимното (Коледа) и лятното (Еньовден) слънцестоене и на пролетното (Благовещение) и есенното (Кръстовден) равноденствие.
Само великденските празници се определят съобразно с лунния календар.
Народният календар включва 12 месеца, четири от които са персонифицирани – Голям Сечко (януари), Малък Сечко (февруари), Баба Марта (март), Лъжко или Лъжитрев (април).
В народната среда названията на някои от месеците са свързани с основен вид селскостопанска дейност (май наричат по копан на царевица, септември – по гроздобер време) или с името на най-почитания светец (октомври – Димитровският месец, декември – Никулският месец, май – Гергьовският месец, август – Богородичният месец).
За българите годината има два основни сезона – зимен и летен, като разграничителните ориентири са празниците Димитровден (началото на зимата) и Гергьовден (началото на лятото).
Средата на зимата се отбелязва със зимния Атанасовден, средата на лятото – с Петровден (29 юни).
В годишното календарно време има добри и лоши периоди.
За лоши се осмислят зимата (вълче време), Мръсните дни, Тодоровата и Русалската седмица, всяка сряда и всеки петък от седмицата (постни дни), също нощта (глуха доба).
В миналото отчитането на времето става по т.нар.
рабоши.