Съединен в едно тяло ръкописен или печатен текст, често придружен от илюстрации. От най-древни времена книгата служи за съхраняване и предаване на знания и информация.

Най-ранните известни форми на книгата са шумерските глинени плочки с клинопис, египетските папирусни свитъци (III хил. пр.Хр.) и пергаментните кодекси (от около I в. пр.Хр.). Прототип на съвременната книга е древноримският кодекс (codex – „дървена дъска, книга“), въвел формата с подвързани страници и двустранно изписани листове. В Китай, още преди появата на хартията, се използват дървени и бамбукови плочки, вързани с корди. През II в., при управлението на династия Хан, се утвърждава производството на хартия, което поставя началото на нов етап в книжната култура. Според исторически сведения, в своето бавно разпространение на запад изкуството на хартията достига Самарканд в Централна Азия около 751 г., а към края на VIII в. се усвоява и в Багдад, Ирак. През следващите столетия занаятът се усъвършенства и разширява своя обхват. Хартията навлиза в Европа през XI в., първоначално в Испания, и постепенно се разпространява из целия континент през следващите векове. Ранното печатане възниква в Източна Азия – чрез ксилография в Китай и Корея (VIII в.).

Най-старото датирано печатно издание е Диамантената сутра (868 г.) – будистки текст, открит в пещерите Дунхуан, считан за най-ранната запазена книга. През XI в. в Китай се появяват подвижните букви, а в Корея през XIV в. се практикува печатът с подвижни метални букви. Най-ранната книга, отпечатана с тази технология, е „Ученията на Дзен“ – 1377 г., известна също като „Чикчи“ (Jikji). В Европа началото на книгопечатането е поставено около 1455 г. от Йохан Гутенберг. През Средновековието ръкописните книги се създават в манастирски скриптории, често богато украсени с миниатюри, орнаменти и инициали, които повишават естетиката на ръкописната традиция и влияят върху оформлението на ранните печатни издания. В българската традиция началото се очертава още в първите десетилетия на XVI век: в Търговище, Румъния, монах Макарий отпечатва на кирилица „Служебник“ (1508 г.), „Октоих“ (1510 г.) и „Четириевангелие“ (1512 г.). По-късно, през 1566–1572 г., Яков Крайков работи във Венеция, Италия и издава поредица книги. Екземпляри от първото му издание – „Часословец“ (1566 г.) – са запазени във фондовете на НБКМ, НБИВ, НИМ и библиотеката при Видинската митрополия. През XVII век българският католически епископ Филип Станиславов издава „Абагар“ (1651 г.) – кратък молитвен сборник, отпечатан в Рим, Италия и превърнал се в знаков паметник на писмената ни традиция. През 1806 г. в град Римник (днес в Румъния) Софроний Врачански издава „Кириакодромион сиреч Неделник“ – сборник от неделни и празнични поучения, от който днес са запазени множество копия в библиотеките и музеите из цяла България.