КАМЕНОДЕЛСТВО

Занаят за обработка на камък и строеж с камък. Във вековните традиции при обработката на камъка по българските земи са вплетени и обогатени най-добрите постижения на траки, българи и славяни, както и елементи от древните традиции на Изтока и Византия. Монументалните археологически паметници – дворците в Плиска и Велики Преслав, църквите, манастирите, крепостните стени, свидетелстват за майсторството на българите в каменоделството през Средновековието. През османското владичество са построени много мостове, църкви, камбанарии, чешми. Изработвани са и воденични камъни, хромели, корита за вода, надгробни паметници и други. През Възраждането настъпва разцвет на занаята. Повечето майстори владеят обработката на камъка като завършен процес от добиването на камъка до каменния градеж и декоративната му украса. Дело на българските строители са големи манастирски ансамбли и красиви народни къщи, запазени и днес. Майсторите строители показват голямо умение да се обработва камък (Алекси Рилец, Никола Фичев). Дяланият камък е един от основните материали за строителство и украса на жилищни и обществени сгради, мостове, надгробни паметници и други и след Освобождението, 1878 г. Каменоделството намира широко приложение при изграждането и на съвременните български градове и села.